Днес е прекрасен ден. Събота е. Почивен ден. А работим. Срамота.
За пръв път от мноого време насам пресуших целия си bloglines и изчетох всичко, което се е насъбрало досега. Секцията с bg блоговете ми се е увеличила неимоверно. Напоследък все се замислям, че не ми остава време за художествена литература... нещо леко... нещо без излишна философия в него. Нещо, което да те грабне и неусетно да мине денят. Или нощта. Спомням си как едно време четях до посред нощ. Майка ми влизаше по някое време в стаята, сънена и търкайки очи. Беше й навик посред нощ да се събуди, за да отиде до тоалетната. Аз това не го мога. Аз спа до сутринта без пробуждане. И така... виждайки издайническата светлина процеждаща се изпод вратата ми, тя влизаше и тихичко изсумтяваше "Какво правиш? Още ли не си си легнал? Лягай си вече, че утре няма да ти спори деня." И така всеки път. А аз винаги отговарях "ей сега, ей сега..." и продължавах да чета ㇱ
Сега все нямам време. Толкова неща имам да правя, мечтая да съм свръхбърз или да имам машина за спиране на времето. Преди няколко дена обещах на някакъв човек във фликъра, че ще снимам старото музикално училище - за да може той да сложи снимка към материал за Русе в Уикипедията. Стори ми се интересно и полезно занятие и веднага обещах без да задавам въпроси. Просто казах, "ок, заемам се", а ето цяла седмица не успявам да ида да направя това.
И колело ми се кара. И технически преглед трябва да мина. И гумите да сменя. И със семейството си искам да съм повече. Колкото повече размишлявам, толкова повече си мисля, че работната седмица трябва да е максимум 4 дена Дали някой ден няма да стане?
А сега излизам. Хубавото на работата ми е че мога да си взема обедната почивка по всяко време. (Е, не чак по всяко)
редакция 2007-04-27:
Това по-горе са снимките ㇱ
