С векър ми получи преди 2 месеца инсулт и като повечето пострадали от това коварно заболяване, изгуби говора си. Инсултът беше тежък и той все още не е проговорил, освен едно словосъчетание, което повтаря при всеки повод. Ние в началото, поради типичната инерция на човешкото мислене, смятахме, че въпреки, че не може да говори, той разбира всичко, което му казват. Да, ама не е така. След известни наблюдения и след малко четене в Нета, стана ясно, че увреждането на говорния апарат обхваща и уменията за възприемане на речта и уменията за писане. И последното ни просветление е, че нещото, което свекър ми непрекъснато повтаря няма еднозначен смисъл. Той казва нещо от типа на "агу-туту" постоянно и околните първоначално смятат, че се опитва да каже една конкретна дума. Но, напоследък решихме, че всъщност той в неговото си съзнание казва различни неща и според него ги изговаря точно както си ги мисли и въобще не осъзнава, че изговаря едно и също нещо... И изпада в страшно раздразнение, че никой не го разбира....

Нарочно започнах с това - колко сложен е механизмът, по който комуникираме. Когато си бъбрим сладко изобщо не се замисляме какви сложни процеси протичат в мозъка ни - как от мисъл се преминава към набор понятия, от набора понятия към набор думи, от набора думи - към набор звуци, които изговаряме, а отсреща се извършва обратният процес... И как една повреда в мозъка разрушава този фин механизъм и нещата стават катастрофално объркани... Увредено предаване и увредено приемане...

И сега да видим какво става с късно проговарящите деца ㇱ Ние, възрастните, пак поради инерциоността и рутината на нашето мислене, смятаме, че след като едно дете не може да говори или пък говори на някакъв бебешки език, то съответно не разбира добре какво му говорим...

И непрестанно се удивляваме КОЛКО МНОГО разбира детето ни! Ами разбира, я! Да не е малко!

Голямата ми дъщеря на година и няколко месеца изговаряше всяка дума която и подавахме - като едно папагалче ㇱ На 2 години вече говореше с изречения, но малко по-бебешки. На 2 години и половина си приказваше като голям човек, на 3 можеше да рецитира стихчета... На три и половина се опитваше да разказва приказки: "Имало едно време един старец и една старка..." Имаше много яки попадения с родовете и с формирането множествените числа на думите от мъжки род, ама за тях някой друг път ще разказвам ㇱ Естествено беше да очакваме. че след като така добре казва какво я вълнува и какво иска, също така добре да ни разбира ние какво искаме от нея ㇱ И така си беше - комуникацията си вървеше двупосочно без засечки ㇱ

Какво се получава при малката Андрейка. Вече е на 2 години и 5 месеца и няма и бегла надежда да проговори скоро...  Даже не успява да изговори думата, която й подаваме. Изговаря нещо съвсем, ама съвсем различно. Например - казваме й : "Кажи ТОПКА!", тя се усмихва с най-чаровната си усмивка и казва едно "ГА-ДА". И започвам да си мисля, че в нейното съзнание, тя изговаря именно "ТОПКА"... но понеже комуникационните пътища в мозъка й са още нестабилни, някъде по пътя сигналите се изкривяват ㇱ

И съвсем естествената инерционна реакция е да я подценяваме и да считаме, че тя не ни разбира твърде добре, когато си говорим помежду си за наши си работи.

И многократно сме бивали удивени, от факта, че това неговорещо дете не само, че разбира всичко, ами хваща и контекста на разговора!!!!

За контекста се усетихме, след като забелязахме, че когато гледаме филм, тя реагира много бурно - плаши се, натъжава се, радва се според това, което става на екрана.

За това, че нещата излизат даже отвън рамките на разбирането, все разказвам една смешна случка: дават реклама на "Киндер Пингуи" и Андрейка веднага виква "ам!". Аз казвам на кака й да прескочи до магазина да вземе по едно такова за двечките. Кака веднага отказва с думите "Мързи ме! Никъде няма да ходя!". Почваме да се разправяме и увещаваме и тогава Андрейката идва и казва "Баба!". Т.е. - да иде баба да купи. То забелязало как кака й действа баба си да й купува разни неща, когато е навън на покупки и веднага предлага решение... Не само, че разбира, ами и хитрува ㇱ

Последният пример: тази сутрин си говоря с майка ми и й казвам - аз ще трябва да ида до ЦБА да напазарувам. Малко след това Андрейка пристига, носейки една касова бележка от ЦБА, показва я на баба си като сочи емблемите на магазина от гърба на бележката и нарежда нещо на нейния си език. И завърши с едно: "тата!". (така обозначаваме тати). На нас ни увиснаха ченетата - как свърза нещата, как намери бележката от същия магазин и ни уведоми, че тати снощи оттам е пазарувал... Не разбирало ли? Разбира даже обезпокоително много... Трябва да си мерим всяка приказка вече ㇱ

И ето моето заключение. Мисля, че сегашните деца и най-вече тези, които са заобградени с дигитални технологии, ще започнат все по-късно да проговарят. Съзнанието им е интензивно "бомбардирано" с входяща информация - пъстра, шумна, интерактивна, компютърът може да ти показва картинки само като натискаш едно копче, мобилният телефон също реагира на всяко натискане, пред телевизора можеш само да си седиш, да зяпаш и да слушаш.... защо да се напъваш да говориш.... светът, който те заобикаля те предразполага да бъдеш съзерцател и консуматор на информация - за какво да се пънеш да общуваш....

Когато Яна растеше, нямахме дори видео - забавлявахме се с четене на книжки. Можеше да стои часове и да й четат книжки... Пред компютър седна едва на 8 години...

Без да броим мобилните телефони и MP3 плейърите, Андрейка расте край 2 настолни компютъра и един лаптоп - и трите с неограничен Интернет достъп. Картинки, музика, филми, Скайп, игрите на тати....  Изобщо не се впечатлява от книжките, които съм запазила от кака й. Точно 5 мин може да понесе да й четат приказка от книжка. Когато слуша аудио приказки от Нета (намерихме такива в един сайт), нещата стоят малко по-добре, а най-обича да седи на PC-то и да разглежда картинки (които предвидливо съм насмъкнала от Нета и съм сложила в една папка).... Натиска интервала и преминава от снимка на снимка...А най дълго кротува и се фокусира, когато гледа на тати фотоколекцията от Flickr, която пускам на слайд шоу....

Сами сме си виновни - скочили сме във водовъртежа на дигиталния свят, няма излизане - това ни е професията, но за нещастие сме вкарали и децата си в него (а по-малките даже не са и вкарани - те са си родени там).

Не е честно спрямо най-малките. Ние прекарахме детството си играейки на улицата и четейки книги, до голяма степен и по-големите деца правеха това, но най-малките са много ощетени...

А аз в момента също ощетявам детето си,  затова стига толкова писане ㇱ

Какво всъщност се случва извън университета? Новите потребители формират и нови пазари и в резултат на това концепцията на Интернет еволюира от индивидуален “read-only” към социален “read-write” WEB. Поддръжниците на новата концепция я наричат WEB 2.0 – термин, въведен от O'Reilly Media през 2005 [2]. WEB 2.0 е по-скоро социално, отколкото технологично явление – фокусът пада върху връзката между хората и споделянето на информация. Мрежата се превръща от хранилище на ресурси в място, където потребителите се присъединяват към други потребители и си сътрудничат “online” споделяйки ресурси, нови идеи, коментирайки проблеми и предлагайки решения. Социалните WEB 2.0 услуги се превръшат в мощни средства за споделяне на знания, идеи и опит между професионалисти и изследователи. Блог-пространството и социалните мрежи съвсем не са място само за развлечение, напротив – съществуват редица блогове, утвърдили се като сериозен научен или професионален форум, а дори и като форум на конференция или научен семинар [3] (фиг.1).

Терминът eLearning 2.0, предложен от Stephen Downes, характеризира втората фаза на електронното обучение, базирана на WEB 2.0. Идеята на eLearning 2.0 е, че обучаваните са не само потребители, но и създатели на учебно съдържание и учат чрез споделяне на знания с други обучавани. eLearning 2.0 не е технология, а идеология за обучение – модел, ориентиран главно към мотивирани и само-организирани обучавани, тъй като те самите контролират процеса на учене.

Според Stephen Downes [4]: “Моделът на електронното обучение като съдържание, създавано от преподаващите, организирано и структурирано в курсове и консумирано от обучаваните, е коренно преобърнат. Доколкото съществува съдържание – то е повече използвано, отколкото четено и е по-вероятно да е създадено от обучавани, отколкото от автори на курс. И доколкото има структура, по-вероятно е тя да наподобява диалог, отколкото учебник или ръководство.”
eLearning 2.0 определено заема позиция във виртуалното образоватено пространство – повече от убедително е изказването на изпълнителния директор на Blackboard – Michael Chasen [5]: "Така както WEB 2.0 допринася за промяната в начина, по който хората взаимодействат „online”, e-Learning 2.0 илюстрира прехода в начина, по който Internet може да подобри образованието. Blackboard ще работи със своите клиенти, за да спомогне за формирането и ускоряването на този преход." Още по-убедителен е и фактът, че вече се провеждат научни конференции, посветени на eLearning 2.0. Една от най-популярните и най-отдавна провежданата сред тях е „e-Learning 2.0 Conference”, организирана от Drexel University – Филаделфия (фиг.2).

Фиг.3. Модел на Wilson за PLE

Фиг.5. Модел на PLE на Downes

В  събота Янчо пак ни разсмя до сълзи....

Лежи си тя на дивана, потънала в пубертетско мрачно настроение и нарежда:

"Гълъбите са гадни - те не помагат на обществото, а само го осират..."

Ние дружно се разхилваме.... а тя продължава:

"Ходят насам-натам, клатят глави и само дразнят хората..."

И след всички тези описания у мен се загнезди мисълта за едни други представители на обществото, които правят същото... ㇱ 

Днес Янка е за първи ден с униформа на училище. Става дума за Училището по Европейски езици, а униформата е европейско-синя риза с вратовръзка в райе - черно и "старо злато", с бродирана емблемата на училището. Когато видях дъщеря си в униформата, просто си въздъхнах - ами хубави са. Мога да кажа чистосърдечно, че детето ми изглежда по-хубаво и по-елегантно в униформената си ризка, отколкото с обичайните си дрехи. Ризките са с модна кройка, вталени и просто стоят чудесно - още повече, че вземаха персонално мерки на всяко дете.

И сега с риск да зазвуча като в онзи виц за педалите-магьосници, пак да си въздъхна - а едно време какви униформи имашеее - ееехххх, Мис Вселена да облечеш в дамската униформа и ще заизглежда като кака Райна доячката, отиваща на новогодишен банкет на ТКЗС-то!!!! 

Грозни бяха, спор няма - и материята и кройката и цветът! Когато ми я купиха ми прилоша!!!  А отивах да уча в друг град, с нови съученици - катастрофа! Гледах се, гледах и нашите ме гледаха, пък накрая мама ме заведе при един шивач, та ми уши още една униформа в малко по-културен тъмносин цвят, с малко по-нормална кройка и си ги редувах като ходех на училище - е, правеха ми забележки за цвета, ама се траеше

И все повтарям - това носене на униформи ни предизвикваше да търсим своята неповторимост, уникалност и индивидуалност, винаги, когато имахме и най-малката възможност. Ние бяхме младежи, които се стремяха да се различават един от друг и най-вече от общата маса. А сега, като не носят униформи, се наблюдава обратното - пълна унификация ㇱ

Затова се радвам - може пак да се обърне процесът...

Как няма да разкажа сега и за един от последните бисери на Янка ㇱ

То за тази история и на мен може да се посмее човек.

Накратко - едно птиче се споминало на козирката под нашия прозорец - тя е някъде на половин метър под него и снегът много яко я беше натрупал - почти стигаше до первазите на прозорците....  Явно е паднало във виелицата и снегът го затрупал и само едно парченце крилце се показваше (затова и дълго време си мислехме, че е някакъв боклук). Като се постопи снегът, истината лъсна, аз изпаднах в истерия, защото май не само гълъбите ме ужасяват (виж "за мен" линка), ами и всякакви умрели птици, особено на сантиметри от перваза ми.

Моите хора се позабавляваха с бурните ми реакции, а после, докато се тръшках и вайках как ще махнем чудото от там, Янка взе да ме укорява защо не ми е мъчно за горкото птиче и взе да гадае как ли се е озовало на лобното място: "Горкото, сигурно е било на покрива, подхлъзнало се е и е ПАДНАЛО в снега, потънало и не могло да литне..."

Е, разбирате, че на мига се разхилих и забравих временно за проблема ㇱ

И сега ще се върна много години назад, за да направя мъдрия извод как се променяме с годините и как предубежденията формират поведението ни ...

Преди години на мястото на блока, в който живеем, имаше голяма и красива старинна къща с двор и два бора отпред. Къщата обитавахме ние, а в дърветата домуваха доста пернати,  къде целогодишно, къде сезонно ㇱ Та в една ранна зима, излизам да си играя и намирам на двора едно мъртво, явно от студ, птиче. Май беше кос - големичко такова и с дълга остра човка. Майка ми работеше в един офис (тогава му казваха канцелария) на 50 метра от дома. Аз, потресена и ужасно разстроена от смъртта на птичето, го вземам нежно в ръчички и отивам да споделя с мама скръбта си.... Влизам в офиса, и горко възкликвам: "Мамоооо, виж, намерих на двора едно умряло птичеееее.... горкото.... трябва да го погребем!"

Ха познайте сега какво стана в този офис, пълен с жени. Като се разпищяха тия ми жени, като се засуетиха, а майка ми викна ВЕДНАГА да махна ТОВА НЕЩО и да си измия ръцете - абе раздвижих тихата и спокойна работна артмосфера. Добре, че мама беше шефка там и нямаше кой да й трие после сол на главата заради екшъна ㇱ 

Тогава съм била на 8-9 години. Сега съм на 39 и виждам как за тези 30 години съм преминала неусетно от другата страна. Сега аз съм пищящата ㇱ 

И като се знам каква съм, сигурно ако някое от децата ми направи такова нещо, ще го потопя в казан с белина за дезинфекция...